АПРИЛ 2021Уважаеми приятели,
Дълги години месец април бе определен от Ротари като Месец на Световната ротарианска преса. В това изложение искам да ви запозная с някои мои и на екипа виждания за статута и развитието на Регионалното списание на българските ротарианци „Ротари на Балканите”.
Нашата организация Ротари Интернешънъл е създадена през 1905 г. и само 6 години след това Пол Харис стига до убеждението, че трябва да има медия, която да отразява дейността и да съхрани за историята всичко извършено от ротарианците до наши дни.
С установяването на Ротари в България създаването и развитието на медия също е било паралелен процес. През 1933 г. Софийският клуб започва да издава Бюлетин, който бързо набира популярност и благодарение на публициста Стоян Бочев става списание на съществуващите тогава осем Ротари клуба. За съжаление то излиза само една година – 1940-41 г. – и спира заради забраната на организацията в България. Имам тези драгоценни броеве, подарени лично от ротарианеца Стефан Бочев, син на първия редактор Стоян Бочев, части от тях съм публикувал.
Когато през 1991 г. възстановихме Ротари в България, един от важните въпроси за решаване беше обучението и информационното осигуряване на членовете на нашата организация. Всяко нещо, в което се пишеше за Ротари, се посрещаше с огромен интерес, превеждаше се и се разпространяваше в клубовете. Едно събитие и един шанс станаха повод да възстановим и ротарианското списание в България. Това беше най-голямата акция на Ротари в България през 1995 г., свързана с борбата ни срещу полиомиелита. Тогава представители (забележете) на осем клуба на семинар в Габрово ми възложиха като журналист и издател да възобновя издаването на българското списание. Оттогава минаха 25 години!
Много съм писал, а и наскоро в една справка направих подробен обзор на еволюцията на списанието през годините. От четиво за ротарианците от Област България в Д-2480, то стана Дистриктен бюлетин, мина през изпитанието на Централата в Евънстън, за да получи статута на Регионално списание на Ротари за Балканския полуостров. Това не е даденост, приятели! Извоювано е с много труд и професионализъм. А привилегията – да получаваме ротарианска информация от Световната ротарианска преса на собствения си език, имаме единствено ние в цяла Югоизточна Европа.
Когато пиша тези редове, светът е обхванат от огромното желание да излезе от пандемията COVID-19. Социалните мрежи „преливат“ от милионите послания на хората, подложени на необичайната социална аномалия. Разказите са вълнуващи, трагични, героични и поучителни, но в крайна сметка те ще бъдат обобщени от хората на перото и запечатани в официалните хроники на професионалните медии. Затова все още Ротари Интернешънъл смята Официалното списание и Световната ротарианска преса за основни източници и за съхранение на информацията. (Решение на Законодателния съвет от април 2019 г.)
Какво е важно да запазим и променим в нашето списание сега, във време, когато ценностите и приоритетите се променят толкова динамично.
В информационните потоци няма конкуренция, по-скоро е въпрос на достоверност. Тя се гарантира от името на източника и от авторите, които застават зад своите статии или съобщения и снимков материал. Затова посрещнахме с одобрение издаването на Дистриктния бюлетин, който по своята същност представлява информационен навигатор на събитията, отразени от клубовете, или споделени от други източници на информация за ротариански инициативи. Затова сътрудничеството между двете медии е задължително и от това ще печелят нашите читатели! Когато има събитие и искаме то да получи популярност, го изпращаме до възможно най-много медии, за да сме сигурни, че ще стигне и до най-много хора. Ако новината има специфичен характер, я съобщаваме на медията, специализирана в тази област. Затова смятаме, че ротарианците в клубовете, определени да вършат тази работа, трябва да изпращат съобщенията до възможно повече медии, приоритетно до тези, които са заинтересовани да я публикуват.
И още нещо важно в списването на изданието. От много години е традиция да се поместват позиции и мнения по различни теми от икономическия и ротарианския живот. Политиката е табу, но разнообразието в ротарианското членство ни дава възможност да публикуваме експертни мнения по всички вълнуващи ни въпроси. Лидерите в Дистрикта, и особено тези на по-високи позиции, задължително трябва разказват за направеното в областта на Ротари, в която са определени. Писмата на гуверньора е добре да се публикуват поне седмица преди началото на месеца. Те нямат отчетен характер, това е работа на медиите и на дистриктните комитети. Писмото на гуверньора има напомнящо, мотивиращо въздействие чрез президентите на клубовете до ротарианците за акцентите и процедурите за предстоящия и следващите месеци.
След 2009 година въпреки създаването на нови клубове губим нетно по 50-60 членове. През 2011-12 год. по искане на РИ списанието бе преименувано в „Ротари на Балканите“ и положихме много усилия – организационни и финансови, за да изпълним препоръката списанието да се получава и в Сърбия и Македония. Това не се получи, защото ротарианците от тези две страни приемаха списанието като българско, въпреки че то излизаше на двата славянски езика. Този неуспех силно декапитализира изданието и предприехме рестриктивни мерки, за да излезем от кризата.
Опитваме се да бъдем гъвкави. Кризата с пандемията още повече усложни обстановката, но електронният вариант, който приеха по-голяма част от българските ротарианци през миналата година, за да овладеем положението, се оказа удачен, защото не ми се мисли как щяхме да разпространяваме само печатното издание.
Има вариант абонирането и плащането на абонамента да става през Дистрикта заедно с годишната такса на клубовете – нещо, което е практика с много ротариански издания. Разбира се с подкрепата на издателството, ползвайки дългогодишния ни опит.
Няколко думи и за издаването на Дистриктния указател. Не съм привърженик на суперлативните определения, но издаваме уникално помагало (отново по препоръка и желание на ротарианците), което впечатлява всички не само в ротарианските среди, ползващи информация. Дава се възможност на българските ротарианци по-лесно да изпълняват първата цел на нашата дейност: „Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш”. Този ротариански гид е годишното огледало за хората, приели предизвикателството през годината да ръководят и изпълняват приоритетите, определени от Ротари Интернешънъл. Излишно е да напомняме каква ценна информационна банка е Указателят за ротарианството в България и необходимостта му при отбелязване на годишнини на клубовете.
Очакваме осезаема подкрепа от ръководството и лидерите в Дистрикта. Положителната оценка, която получихме от Централата на Ротари на база на анкетата сред българските читатели през януари тази година, ни дава кураж. Списанието е най-дългогодишният ни PR проект, а за да бъде той устойчив, е необходимо да се обсъжда неговата реализация на ротарианските събирания и препоръките да бъдат изпълнявани. Списанието не е само финансово задължение, което Гуверньорът и АДГ напомнят при посещението си в клубовете. Там трябва да се интересуваме кой отговаря за отразяване дейността на клуба и колко публикации имате през годината? Има поне тридесет клуба, за които това е приоритет и работят много добре. Но влезте в Дистриктния сайт и намерете поне един банер, линк или дума, от която да разберете, че този Дистрикт има ротарианско списание!
Смятах да напиша няколко реда, пък то какво се получи…
Зная, че нашето списание има много поддръжници в България и ако все още след толкова години продължавам да служа, правя го заради вас, приятели, които заслужавате тези усилия!
Ваш в Ротари,Наско Начев, ПДГ
АРХИВ:
Март 2021Януари 2021
Декември 2020Ноември 2020Сертември 2020Юли 2020Юни 2020Май 2020Април 2020Март 2020Януари 2020
