Регионално списание на РИ Ротари в България

ДА СЕ НАУЧИМ КАК ДА СЕ УЧИМ


ДА СЕ НАУЧИМ КАК ДА СЕ УЧИМ Уважаеми приятели,

Днес е първи септември и всички говорим за образованието.

Това е и темата на Ротари за месец Септември, когато ученици на всякаква възраст, развълнувани родители, студенти, преподаватели са на вълна Новата учебна година.

Моят град Свищов е много силно свързан с образованието. Първият министър на просвещението е свищовлия – д-р Георги Атанасович. Тук са основани Първото българско светско училище (1815 г.), Първата детска градина, Първото частно търговско училище. Тук е издадена и Първата печатна книга на новобългарски език - през 1651 г.

Всички тези Първи неща са неизменно свързани с образованието и обучението – висша ценност на българското общество.

Нека след тази кратка ретроспекция да погледнем в настоящето на образованието и още напред – в неговото бъдеще.

Образованието днес е много повече от просвещение и много повече от това да изпратим първокласниците в училище.

Ученето днес е условие да бъдем част от обществото на знанието и да сме способни да развиваме иновации, необходими за технологичната индустрия. Затова днес обучението е занимание за цял живот.

Съвременното образование има нелеката задача да изостави традиционна система, в която учителят е главно действащо лице. Той е собственик на знанията и ги предава на ученика, който е пасивен актьор, приемник на информация. Днес тази традиционна система постепенно се преобразува и създава нови методологии на преподаване и на учене, сменя ролите, набляга върху практическите изследвания, върху избора на съдържание и стимулира груповата динамика.

Всъщност като дистриктен екип точно такъв подход приложихме и ще продължим да прилагаме в обучения от нов тип на дистриктни лидери. Тези обучения са по-скоро неформални, те залагат на това ротарианците да не бъдат засипани с информация, която да запаметят, а да я анализират и обработват по начин, който позволява изграждане на знания, натрупване на опит, създаване на мрежа и подобряване на самооценката от наученото. Точно такъв ще бъде и подходът на една съвсем нова инициатива – планираните за есента 18 зонални асамблеи, свързани с членството в Ротари.

Но за тях ще говорим по-нататък.

Може би разбирате, скъпи приятели, колко дълбоко съм свързана с темата за образованието, което в моя случай е начин на живот.

Опитвам се да подредя първите си спомени от училище, но те не са от първия ми учебен ден. Аз бях много разсеяно дете, трудно усвоявах правилата на краснописа и на няколко пъти си забравях чантата на разни места. Но най-яркият ми спомен е може би от трети клас, когато зам. директорът на училището влезе в нашия клас и каза думи, които още си спомням: че ние ходим на училище, за да се научим как да се учим.

Нещо от това абстрактно (и много мъдро) послание ме е провокирало да го запомня и да го осмислям години по-късно. И да, днес то още е актуално.

Днес продължавам да се уча как да бъда гуверньор. Това е знание, което няма горна граница, не се усвоява от учебници, а от много източници и най-вече от ротарианците, с които се срещам непрекъснато. Ротари е едно от най-големите училища и продължава да ме изненадва с невероятното разнообразие от хора с идеи, въображение и огромна мотивация да вършат добри дела.

Огромно благодаря на всички Ротари клубове, които бяха домакини на първите ми срещи: Бургас, Бургас-Приморие, Созопол, Бургас-Пиргос, Несебър, Поморие, Айтос, Карнобат, Банско-Разлог, Пирдоп, Панагюрище, Пазарджик, Велинград, Берковица. Във всеки един клуб срещнах хора, които са истинската магия на Ротари!

Очаквам с нетърпение следващите срещи с вас!
Абонамент за списание Rotary